163 ОУ " Черноризец Храбър "

Патрон

Черноризец Храбър

 

Биография

       Черноризец Храбър (буквално «храбър монах»  е работил в Преславската книжовна школа в края на 9 и началото на 10 век. Автор е на апологичния трактат „Сказание о писменех“, което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само За буквите.

       Черноризец Храбър  е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът „За буквите“ се появява в печатен вид в т.нар. «Острожски буквар» на Иван Федоров (Острог, През XVII и XVIII в. текстът на трактата се препечатва многократно, но все под анонимна редакция: варианти се изработват в Москва (1637), Санкт Петербург (1776) и Супрасъл (1781).

        Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който открил т.н. «Лаврентиевски сборник» (български ръкопис от 1348 г., от времето на цар Иван-Александър), където намерил списък, съдържащ по-стара редакция на произведението със заглавие: «О писменехь чръноризца храбра». Калайдович я публикувал в забележителната си книга «Иоанн, экзарх Болгарский» (М., 1824) с палеографически снимки.

        Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история.

        Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като монаха (носещ черна риза) Храбър. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои по-романтични историци са предполагали, че това е литературен псевдоним на цар Симеон Велики от времето, когато е монах, преди да заеме престола, ползван и по-късно от него. Вероятната причина за създаването на „За буквите“ е Преславският църковно народен събор от 893 г., на който славянската азбука и старобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел, след като е освободен от монашески обет.

        Храбър е име от славянски произход. Мнозинството от изследвачите на живота и делото на писателя приемат, че това всъщност е псевдоним. Писателят е избрал псевдоним, който най-добре съответства на характера на делото му – храбрата защита на делото на равноапостолите Кирил и Методий и на правото на славяните да творят писменост на роден език и самобитна култура на народностна основа.

        В науката няма единство по въпроса кога е живял и творил Черноризец Храбър – в края на IX в. или началото на X в.

Творчество

        В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение „О писменехь“ („За буквите“), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. „За буквите“ е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма, които са изградени в завършен полемически стил и които дават значителна представа за епохата. Основно застъпено в това най-популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и на техните поддържници в България.  Авторът уверено разрушава тезите , че между славянската и гръцката азбука има принципна разлика по отношение на възникването им и че гръцкото четмо има предимства пред славянското. Храбър напада триезичниците, като говори за равноправието между хората и възможността за усъвършенстването на всяко човешко същество. Това е доказателство за демократичното мислене в България през тази закостеняла епоха, както и за трудната политическа обстановка, с която Храбър е трябвало да се справи – едновременно да убеди византийците в правотата на българската християнска културна независимост и в същото време да утвърди важната роля на Империята в контактите ѝ със славянската култура, без които християнството няма да се наложи и институционализира в необходимия си средновековен модел.

Признателност

        Днес името на средновековния писател носят улици във Велики Преслав, София, Варна, Велико Търново, Русе, Враца, Монтана, Перник и други градове. На него е кръстен Варненският свободен университет, както и много училища из цялата страна.

Горе