163 ОУ " Черноризец Храбър "

За учениците от втори до седми клас

Първи ноември – Денят на народните будители, е един от големите празници на националния ни  дух, ден на големите българи, на тези, които направиха възможно Българското възкресение.

По този повод Ръководството на 163. ОУ „ Ч. Храбър“ поставя началото на една инициатива – КОНКУРС под надслов “ДА ПИШЕМ КРАСИВО, ЧЕТЛИВО И ВЯРНО!“

 

Условия на конкурса

Учениците от втори до седми клас, по желание,  в срок до 18.10.2019г. , е  необходимо да направят препис на ръка на текстовете за съответния клас.

  Изисквания за преписания текст:

  •     Пише се със син химикал на ръка, само от лицевата страна на листата.
  •  
  • За втори клас – върху двоен лист от тетрадка с тесни и широки редове;
  •  
  • За трети- четвърти клас- върху листове от тетрадка с широки редове.
  •  
  • За пети, шести и седми  клас -върху бял лист формат А4.
  •  
  • След преписания текст, отдолу всеки участник си  изписва името,фамилията и класа.
  •  
  • За учениците от втори до четвърти клас преписаните текстове се събират  от класните ръководители.   За учениците от пети-седми клас, текстовете се предават на учителите по български език и литература.

   Критерии за оценяване:

  • Вeрен, чист, четлив  и добре подреден препис на текста с името на участника – 10т.
  • Красиво изписан текст – 10т.

Награди-  ваучери за книги

Ще бъдат връчени шест първи награди-ваучер за книги  на стойност – 50лв. , осигурени чрез личното спомоществователство на Директора на училището – г-жа Катя Дойнова.

Наградите ще се връчат на 31.10.2019г., четвъртък, в  7.50ч.,  в Актовата зала на тържеството посветено на Денят на народните будители.

 Всички ученици, желаещи да участват в конкурса, представят , преписан следния текст:

 ВТОРИ КЛАС

 Препиши ме четливо и красиво 

                                                   Чист и спретнат

 Преди всяко хранене Георги си мие ръцете.Редовно си реже ноктите.Всяка сутрин си измива лицето и зъбките.Винаги е сресан.Носи чисти и изгладени дрехи.Георги спазва добра хигиена,затова той е бодър и здрав.

                              Мило дете, приятна работа!

 

ТРЕТИ КЛАС

Препиши ме четливо и красиво

                                                  Вежливите думи

Вежливите думи творят чудеса.Затова ги наричаме вълшебни.Добрата дума носи радост.Благодарим,когато някой ни окаже помощ.Поздравяваме при среща с познати хора.Извиняваме се,ако бутнем някой.

                                     Мило дете,приятна работа!

 

ЧЕТВЪРТИ КЛАС

Препиши ме четливо и красиво

                                                                          Есен

Колко е красива есента!Истинска златна принцеса от приказките!Щом пристигне тази вълшебница,идете сред природата!Там ще видите истинско чудо.Навсякъде е покрито с пъстроцветни губери.Вслушайте се в тихата песен на есенната гора!

                                  Мило дете,приятна работа!

 

                        

ПЕТИ КЛАС

„Думи и думи“ – Йордан Радичков

             Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче!

 

ШЕСТИ КЛАС

Из „Последна радост“ от Йордан Йовков

                Възторжената и светла душа на Люцкана беше създадена за свърталище на любовта. И наистина, като всеки поет, той беше безумно влюбен, и то в най-хубавото момиче в града — Цветана. Тя беше дъщеря на един от най-първите чифликчии в околността. По една отколешна традиция, която заможните семейства още пазеха, Цветана се учеше в Роберт колеж в Цариград, но всяка ваканция прекарваше тука. Тя беше хубаво момиче, мургава, с черни и замислени очи на сърна, с една доста едра луничка на едната си буза. В града може би имаше по-хубави момичета от нея. Но туй, което липсваше на тях, а всички виждаха у Цветана, беше тая непринудена грация, това тънко благородство и достойнство, което идеше от цялото й същество

 

СЕДМИ КЛАС

Из“ Ветрената мелница“ от Елин Пелин

— Ръченица!

Гайдарят мигом я засече. Христина понаведе гиздаво, глава, трепна с цялата си снага, размаха високо кърпата, пристъпи кротко веднъж напред, веднъж назад, подскокна леко и заигра, сякаш се сля с живите трептения на чудните звукове.

Хората се натрупаха да гледат.

Свирнята бе изкусна. Под пръстите на гайдаря изскачаха весели и игриви звукове и така трептяха, така лудешки се слагаха и вдигаха, щото човеку се разиграваха дрехите на гърба и сърцето биеше, готово да се понесе като откъснат лист във вихъра на тая шеметна свирня.

И славният някогашен игралец Дъбакът не можа да се стърпи. Дъхът му се спря, сърцето заби и той, забравен, изскочи срещу Христина и мълчешком, блед като платно, заигра.

УСПЕХ!

 

 

 

 

 

 

Comments

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Горе